Той е на 22 години, трети курс финанси в Академията, най-голям сред четирима братя – футболисти, синове на играч на Академик, когато последно отборът е играл в професионалния футбол. Борислав Марков – за зеления терен, какъв е извън него...

– От колко годишен тренираш футбол и кой те заведе на първата тренировка?
– Тренирам футбол от 7-годишен, когато бях първи клас. Никой специално не ме е водил на първата тренировка, като малък всеки петък се чаках с един приятел пред училище, за да ходим да играем и той ми каза, че се е записал на футбол. Отидох с него, гледах тренировката и след тренировката се записах и аз.

– Кои футболисти са ти любими и искаш да подражаваш?
– Любим футболист ми е Фернандо Торес. Възхищавам се на Лео Меси, но тук искам да подчертая за по- малките, че Меси е роден талант, много малко хора се раждат с неговия талант и могат да постигнат неговото постоянство и отличия. По-скоро младите трябва да подражават на хора като Кристиано Роналдо, който прекарва по цял ден в базата на футболния му отбор – усъвършенства се, тренира допълнително, пристига първи и си отива последен, храни се под строг режим и никога не излиза от форма.

– Имаш ли хоби извън футбола?
– Хобито ми извън футбол е фитнесът, който също е част от футбола. Тренирам 3, 4, 5 пъти в седмицата във фитнеса, зависи от футболните тренировки и мачове. Тренирам не за да имам по-големи мускули, а за да нямам контузии, да имам по-голяма издръжливост и т.н.

– Как прекарваш свободното си време?
– Прекарвам свободното си време в ходене на лекции, с приятелката ми, с приятели, с двата ми домашни любимеца – куче и котка( Арчи и Джина) когато имам възможност пътувам до родния си град Левски, за да се видя със семейството ми. Намирам време за всичко.

– А как ти минава един типичен ден в Академик и Свищов?
– Един мой типичен ден в Свищов минава по следния начин – сутрин храня кучето и котката и излизам с Арчи на разходка, след това в зависимост от това дали имам лекции или нямам съм в университета. Ако нямам лекции съм във фитнеса. След обяд съм на стадиона за тренировка. Вечер съм с моята приятелка, разхождаме кучето, гледаме филм или четем книги.

– Ти си студент редовно обучение и не пропускаш лекции. Също учиш английски, четеш редовно книги. Как успяваш да съчетаеш всичко?
– Стига да нямам тренировка или важен ангажимент се старая да не пропускам лекция. Ученето върви ръка за ръка със спорта. Спортът е до време и трябва да се ориентираме от по – рано какво ще правим след него. Както казах по- нагоре намирам време за всичко. Когато правиш нещо с желание винаги намираш време.

– Последната прочетена от теб книга, любим писател и жанр литература?
– Последната ми прочетена книга е втория том на Гай-джин на Джеймс Клавел от колекцията Азиатска сага. Търговска къща, Вихрушка и Цар плъх. Любим – писател е Бен Кейн.

– Какво би казал на децата, които тепърва започват да се занимават с футбол?
– На децата, които тепърва започват да се занимават с футбол искам да кажа, че това е много хубав спорт, спорт които ти носи много радост, тъга, приятелства за напред. Футболът те учи на дисциплина, изгражда характера ти и те запознава с много приятни и добри хора.

– Като футболист, израснал в друг град как намираш град Свищов?
– Намирам града за спокоен. Тук може да се отдадеш изцяло на футбола, има нужните условия – футболен град!

– За разочарование на много момичета в Свищов, си имаш сериозна приятелка от нашия град. Искаш ли да открехнеш вратата към личния си живот? Какво обичате да правите, когато не си ангажиран с отбора?
– С моята приятелка, Росица миналия месец направихме 2 години! Запознах се с Роси почти веднага след като дойдох в града и няколко месеца след това се събрахме. Тя ми помага винаги, когато имам нужда от нея. Много я обичам и искам да ѝ благодаря за всичко, което прави за мен!

– Какво мислиш за отбора в момента и атмосферата в съблекалнята?
– Отборът в момента е 90% от млади момчета, които имат много потенциал да се развиват. Атмосферата в съблекалнята е много добра. Всички вярваме, че сме способни да изпълним целта, която ни е поставена от ръководството и се трудим на всяка една тренировка да се подобряваме.

– Тежи ли капитанската лента?
– Капитанската лента тежи. Никога досега не съм бил капитан в отборите, в които съм играл. Трябваше да се приспособя бързо към тази отговорност и да бъда в още по-голяма помощ на отбора.

– Какво още липсва на Академик, за да се завърне при професионалистите?
– На Академик може би му липсва още малко опит в състава. В тази група опитът играе много важна роля, особено на лошите терени, които преобладават. С опитни хора се чувстваш по-сигурен и по-мотивиран, за да се доказваш пред тях.

– Като заговорихме за професионален футбол – баща ти, който е футболист на Академик през 90-те, когато отборът бе във професионалния футбол, дава ли ти съвети и оценка на играта ти?
– Баща ми се старае да идва на всеки един наш мач, за което му благодаря. След всеки мач коментираме играта ми. Той никога не крие и не ми спестява нищо. Като бях по-малък беше по-критичен към мен, но вече като по-голям ме оставя сам да премисля и да вземам решения за повечето неща.

– В края на разговора ни какво искаш да допълниш?
– Искам да благодаря на ръководството, което ме привлече в този клуб, на всички треньори, феновете на стадиона и не на последна място на момчетата в отбора! Само Академик!
Александър ШАБОВ