Академик Свищов
официален сайт

Росен Илков: От боксова круша в началото – тези момчета извадиха Академик от блатото!

За изминалото тежко първенство – стартирало със загуба 4:0 в Славяново и финал – шест поредни победи и равенство Актуално Свищов разговаря с Росен Илков, старши треньор на основния отбор на Академик.
– Януари месец, когато разговаряхме преди началото на полусезона каза, че целта е Академик да не изпадне в селските групи. Това вече е факт. Доволен ли си?
– Целта от само себе си се наложи. Ние бяхме на дъното с голям пасив от точки. Нямахме много опции пред нас. Погледнато като цел №1, мисля че си свършихме работата.
А, дългосрочната цел, ако бяхме изпаднали щеше да се изгуби смисъла. Дългосрочната цел, която е поставена пред всички нас – да налагаме местни момчета, да ги развиваме и да им даваме път във футбола, дай Боже и в професионалния футбол. Смятам, че там сме на първата крачка и убедихме, поне така си мисля, скептиците, че това може да се случи.
– Това едва ли е станало лесно?
– Недоверието беше голямо в началото. Никой не вярваше, да го наречем проект, защото за мен той е проект. Нито в проекта като цяло, нито във футболистите като частност, предполагам, че и към мен е имало сериозни съмнения. Доволен съм, защото с работата си показахме, че този проект е реален, има бъдеще, смятам че, положихме една основа на която да стъпим нататък.
– Коя бе повратната точка, повратния мач и се оттласнахте от дъното?
– Всички казват, че това е мача с гара Левски. И за мен е така, защото във всичките мачове, въпреки че губихме, ние показахме една добра игра. За мен липсваше характерът, липсваше ни агресията, чисто футболната агресия, липсваше ни самочувствието. Да излезем и да покажем без притеснение потенциала, който имаме, колкото и да е той на този етап. Мача с гара Левски го взехме в 94-та минута с една непримеримост, която показаха момчетата. Определено тогава се пречупиха и си повярваха, че могат. Това е мачът, който обърна кораба в правилната посока.
– В началото имаше персонални коментари към теб, към Христо Цветанов, квалификации към футболистите. Това как го коментираш?
– Може би всичко се свежда до едно недоверие. Аз съм нов човек за футболния живот на Академик (Свищов). Голяма част от футболистите също, защото те бяха неизвестни на фона на мъжкия футбол. Голяма част от тях детско-юношески футбол – в един момент качихме горе с едни незавидни резултати долу през годините. И е нормално да се относят с недоверие към тях. Не казвам, че е нормално всичко, което се изсипа върху нас, но го отдавам на едно недоверие, натрупано и през годините. Пример – миналата година с едни футболисти, доказани тук в региона, с опит класирането бе 12-то място доколкото помня. Сега завършваме на 11-то място с изцяло подмладен състав, местни момчета, които ги бяха отписали на един етап от първенството. Април месец всеобщото мнение бе, че ние изпадаме, че те не стават, че проектът на Ицо е нереален, че аз не съм човекът.Всичко бе въпрос на време да докажем, че това не е така, защото аз ги виждах как работят през тези месеци. Видях как те се променят, говоря чисто ментално, за отношение към тренировъчния процес, за отношение към футбола като цяло. Те започнаха да мечтаят, те започнаха да искат, да направят, да постигнат нещо. И затова бях убеден, че резултатите ще дойдат.
Декември месец водих един разговор, че предстои най-тежкия етапт в съвременната история на Академик, защото ние трябва да направим един преход с едни деца, които определено не са готови. Като почнем от чисто спортно-технически и стигнем до ментално. Думите ми се потвърдиха изцяло. Аз съм доволен, че това, което си поставихме като цели – исках да стане в много по-кратки срокове, но в крайна сметка всичко с времето си.
– Целта за следващото първенство?
– Последните две седмици много говоря за целта. И е нормално след като те са дали, че могат повече и изискванията към тях да се завишат. Имаме цели, които са неофициални – те си оставят за съблекалнята. Мога да кажа, че сме си поставили високи цели. Не става въпрос за класиране, не става въпрос за трупане на някакви точки. И господин Цветанов го каза това – за един такъв клуб, за един такъв отбор, който си е поставил за цел изграждане на футболисти – дали ще си втори или 15-ти няма никаква разлика. Единствено някакъв имидж, някакъв гъдел за феновете, който ние в никакъв случай не подценяваме, защото футболът е за феновете в крайна сметка. Поставили сме си малко по-различни цели…
– Които са?
– Да надградим отбора, не само като отбор. Трябва да вдигнеш и индивидуалните качества на играчите. Смятам, че ще бъде много интересно, доста по-интересно отколкото този полусезон, който изиграхме. Очакванията са доста променени към абсолютно всички. Интересното, което вчера коментирах с някои от футболистите, че вчера играем с 6-ия в класирането. Завършихме 0:0 и в съблекалнята след мача имаше едно огорчение, че не сме победили. Това показва колко се е променил манталитета на футболистите, което мен ме радва. От една боксова круша, която бяхме и се чудехме как да паднем с по-малко, ние започнахме да се ядосваме, че правим равни с отборите от горната осмица. Това за мен е радостно! Каквото и да гоним, първото е да променим манаталитета на тези момчета. Манталитет, който е трябвало да бъде изграден в Детско-юношеската школа, ние го изграждахме в мъжкия отбор. Пак ще кажа, в един моного тежък момент, в който се борим за оставане, ние чистихме технически проблеми. Най-елементарни като почнем от спиране и подаване, изграждане на манталитет, изграждане на самочувствие, изграждане на едни футболисти, които да излизат да играят за победа всеки мач. Това ми е желанието, ако искаме да ги готвим за професионален футбол – те трябва да бъдат точно такива – да имат манталитет на победители. Никой няма да вземе едни футболисти, колкото и да са технични, които са посредствени, с малко цели пред себе си. В общи линии това са целите, които сме си представили – желанието да участваме на всички нива, където е възможно – Аматьорска купа, Купа на България, първенство. Всичко, където може да се гонят качествени мачове. Само така могат да израстват – с качествени мачове.
– Колко контроли планираш след паузата, на 27 юни стартирате тренировките?
– Планирам пак между пет и седем контроли. Периодът е много къс, но искам абсолютно всички да получат игрово време, както беше и зимната подготовка. Да може хората, които сме взели отдолу, от Школата, идеята ми е отново да дръпнем от младшата възраст горе, да водят подготовката си с нас, да усетят атмосферата вътре. А, който покаже качества да тренира и да му се дава игрово време горе. Какъв по-удобен период от подготвителния – да играят, да видят къде са, да са реални. За мен е много важно да имат реална преценка за футболните си качества. Когато човек има реална самооценка, той знае къде се намира и да изправя тези кривини, които има.
– Как коментираш, че 70% от основния отбор са юноши – младша и старша възраст, а отборът им е с една загуба за цялото първенство?
– Загуба и равен. Децата се стараят! Те имаха своята амбиция да постигнат нещо. Вторият полусезон малко изтърваха нещата от гледна точка, че се измести центъра – те получиха своето игрово време в първия отбор и те неглижираха малко работата си в старшата възраст. Въпреки това по-лежерно отношение към мачовете си се виждаше във всеки един мач, че те имат класа, имат израстване и работата с първия отбор им е помогнала много. Такава бе и идеята – да се готвят в една по-усложнена обстановка за тях и за техните качества условия, и да им бъде лесно в мачовете със старшата. Предстои още един мач, надявам се да го вземем и да се поздравят с титлата. Те я заслужават! Заслужават я, не че са били, не че са взели точки – заслужават я, защото положиха много труд, който малко хора могат да го оценят. Особено лаиците отвън, които единствено ги интересуват точките, дали са изпуснали дадено положение, кой как е играл даден мач. За мен реална оценка за тяхното израстване могат да дадат хора, които са ги видели през годините и са следили тяхното развитие. Не ми е приятно и не е редно да слушам, да сравняват отбора на Академик в момента с отбора на Академик едно време. Тогава тук са били хора, които са били имена и фактори в българския футбол. И да обясняват, че този Академик не заслужавал еди-какво си. Напротив – заслужава си дереджето, защото години наред Школата е неглежирана и в един момент, когато Академията спря да има толкова външни кадри се видя колко грешно е било всичко.
– А колко от „специалистите” са присъствали на тренировки на отбора, които са открити?
– Няма присъствие на тренировъчния процес. Тук типично по български неглижираме абсолютно всичко – положения труд, това което, са свършили, всичко се слага под общия знаменател „тъпите футболисти”, където само животът ги интересува и т.н. Как харчели един невероятен бюджет за тази група. Никой не е дошъл да види. Господин Цветанов многократно излезе с разбивка на бюджета къде отива, но явно никой не обръща внимание на това нещо. Имаше деца през по-голямата част от първенството, които са играли без една стотинка. Други на хонорари от 90 лева. Намя ги тези заплати от миналите години, които са вземали хора отвън, няма ги разходите за горива, за чудесии. И се видя, че и по този начин стават нещата. Истината е, че трябва работа! Много е лечно от кафетата хора, които съм сигурен, че не познават 90% от футболистите, изключая Иван Ганев, а предполагам, че са им комшии на повечето. Вместо да дойдат да ги подкрепят в най-тежкия момент, те идваха на мачове и се чуваше „майката, лелята”, колко не стават и ние де факто нямаме един домакински мач. Ние и отвън и вкъщи бяхме хулени, обиждани. Вчера показателно, стадионът пълен, трима родители си позволяват да викат, да подкрепят отбора, аз не знам защо идват – бяха и на сянка, да бяха дошли тен да правят, ще изстинат под ореха… Или идваш да подкрепяш отбора – добър, лош в Свищов няма друг отбор, това е лицето на града. И ако ти си милеещ за този отбор, както повечето твърдят, в коментарите си, когато бяхме на дъното – Академик не заслужава това, Академик не заслужава онова, ние това, ние онова. Хайде, подкрепете ги, изплувахме от тинята, изпратете ги с аплодисменти тези момчета. Аз мисля, че заслужават, защото те се пребориха, те извадиха Академик от блатото! Те – тези 17 – 18-годишни момчета.
– В заключение какво искаш да допълниш?
– Надявам се в следващия сезон тези момчета да усетят подкрепа наистина. Това ми е желанието. Този отбор и всичко, което се прави е за феновете и ако те наистина милеят за Академик – в момента тези момчета са Академик! Елате ги подкрепете. Най-лесно е да хулим и да обясняваме колко не можем. Всичко може, когато се получи едно единство между фенове, играчи, ръководство и се търси развитие – нещата ще се получат. Но трябва да поставим Академик на първо място, а не себе си, тогава нещата ще се получат! И тогава ще има силен Академик – с подкрепата на града, с подкрепата на феновете, на хората, които наистина милеят не само на приказки.

 

Админ