Академик Свищов
официален сайт

Стефан Стефанов: Футболът съществува, когато бизнес и община работят заедно!

Стефан Стефанов е член на Управителния съвет на ОФК Академик от януари 2020 година. Уточнява с усмивка, че не става футболист, но има зад гърба си 25 години съдийство по терените на България.В интервю пред Актуално Свищов

- Господин Стефанов, Вие сте изпълнителен директор на „Български бетонни елементи” – какво Ви мотивира да приемете предизвикателството да сте член на Управителния съвет на ОФК Академик?
- Причините са комплексни. Първата от тях е, че аз се занимавам с футбол откакто се помня. Не можах да стана футболист, но бях 25 години съдия по футбол, включително и в професионалния футбол. Това беше вариант да остана близко до футбола, макар и в друга насока. Отделно, поводът бе молба от кмета на Общината - господин Генчев, с когото сме в добри отношения и счетох, че не е коректно и нормално да отхвърля тази покана. Освен това замисълът, който имаше Общината преди две години бе единствения, който може да сработи в България.
- Какъв е той?
- Най-удачният вариант да има футбол в едно населено място е когато бизнес и община движат това заедно! Няма как да има успешен частен клуб без участието на общината, няма как община в България сама да издържа футболен клуб. Идеята бе Общината и хора от бизнеса, които са членове на Управителния съвет, да ръководим Общинския футболен клуб. Нашата цел бе основно насочена към детско-юношеския футбол, което по думите на всички, е бъдещето.
- Като част от управата на Академик как виждате неговото бъдеще?
- Искам да бъда оптимист, но ситуацията в страната е меко казано ненормална. А, аз изповядвам веруюто, че футболът е отражение на икономиката. Вижте в които градове няма бизнес, там няма и футбол! Ето, най-голямата драма в Бургас, откъдето съм, закриха Нефтохимик. Това бе първия отбор, първия стадион и първата щкола в България направени по професионален начин. 20 години по-късно вече няма такъв отбор. И причина за това са пълното безхаберие на общината, мафиотските интереси, свързани с добрата локация на стадиона и липсата на бизнес – колкото и странно да звучи това за Бургас. Освен една рафинерия „Лукойл”, едно пристанище и Кроношпан – друго няма. И това за един огромен град с море, с такава локация, с автомагистрали и летище не е адекватно…
- Ситуацията тук през Вашия поглед?
- Доста сложна в предвид обезлюдяването на региона и липсата на бизнес, който да е мощен и да финансира футбола. Освен това тези дребните неща, които ги има навсякъде – риба, рак и щука. Не може един град, който е 15 хиляди души и има две-три предприятия – да има два или три отбора! Това се получава в момента. Всеки иска да вземе нещо от бюджета, да вземе деца – нещо, което не е работещо. Академик е марка във футбола и не заслужава мястото, което заема в момента със сигурност. Мисля, че Общината прави всичко възможно по отношение на финансирането – и не само чрез парите от бюджета, но помага и с транспорта, назначава хора свързани с отбора при нея на щат. Това е напълно достатъчно да има един функциониращ футболен отбор в средата на таблицата, а дори и в първата половина. Бизнесът, който е събран в Управителния съвет е също достатъчен като сила да подпомага издръжката на Детско-юношеската школа. Има всички предпоставки отборът да заема едно много прилично място в групата и да има добра Школа, която да подготвя футболисти за мъжкия отбор. Това е идеята.
- В последните две години се работи много за развитието на ДЮШ Академик, какво предстои още там?
- Проблемът е ясен – децата са разделени и това е лошо, да се използват като заложници и това е, което не работи в момента в Свищов. Има нещо като получастен клуб Лато в Алеково – без да обвинявам никого, става едно разделяне на децата между Свищов и Алеково. Имат една или две възрастови групи и после всичко там приключва. Там са взели приятните групи, от които може да вземаш от родителите едни пари. Ходиш на едни турнири, печелиш едни състезания, но обаче си никой – Алеково никога няма да стане футболен клуб. И после се прекъсва връзката с децата. Вземаш едни деца, които тренираш две-три години и после те се разпръскват. Нищо не остава в Академик да подхранва младша, старша възраст и после да отива при мъжете. Това е идеята на клубовете във В Група – да играят поне 95% местни момчета. Това е идеята на футбола – да дойдеш да гледаш местни момчета, а не футболисти от други населени места.
По отношение на децата, специално господин Христо Цветанов, председател на УС е активен, включва се във всевъзможни проекти. Има идеи да се направи зала, да се направи осветление на т.нар. обърнато игрище. Направено бе едно изкуствено, където може да се тренира. По проект имаше чуждестранни лектори. По „Еразъм” сега се очакват чуждестранни футболисти и треньори. Опитваме се да намираме млади специалисти, наши футболисти, които да водят ниските гарнитури, да получат лиценз и да изградим наша структура. Преди две години, когато започна работа Управителния съвет купихме екипировки за всички възрастови групи – тренировъчни анцузи, официални екипи и шуби.
- Какво е състоянието на българския футбол в момента?
- Опитвам се да се отдръпна от футбола, въпреки че ми е голяма тръпка.
Виждате цялата помия, която става там, а тя е олицетворение на държавата. Видяхте какво стана на конгреса за един глас. Сега съдебни спорове ще има, а в това време футболът затъва. Виждате какво е нивото на клубния футбол, виждате какво е нивото на националните отбори. Но като няма клубен футбол няма как да има национални отбори! Не е необходимо да идват от БиБиСи да кажат, че футболът е перачница на пари. Всичко в България е погрешно направено. И най-големите отбори в България още нямат стадиони – ЦСКА, Левски, Ботев, Локо /Пловдив/. Когато нямаш база, когато няма къде децата ти да тренират – нищо не може да се получи. Кажете ми един юноша на ЦСКА и Левски, който да играе там – само чужденци! Затова се губи нишката със старшата възраст. Когато станеш на 16-17-18 години и не ти дават шанс да играеш в мъжките отбори – това ги кара да се отказват от футбола.
- Да разбирам ли, че сте оптимист за бъдещето на Академик, където идеята в момента е да се дава възможност на юношите младша и старша възраст да играят в основния състав?
- Това е политиката, която се опитваме да водим. Затова и резултатите са катастрофални в момента. Опитваме се да налагаме юноши – този преход от юношеския в мъжкия футбол е доста сериозен! Гледаме западния футбол, където 16-17-годишни играят успешно, но там манталитетът е друг. Тук, като влезеш на терена, къде има терен и къде няма, като ти скръцнат двама по-възрастни футболисти и дотам приключваш. Преходът е много тежък при нас от старшата при мъжете. Трябва да има, първо – пълната подкрепа на треньора, второ на ръководството и трето – това е спорт, когато нямаш победи това бие по самочувствието ти. Когато натрупаш седем-осем загуби, дете на 16-17 години с крехка психика, стават вътре много интриги. Трябва много здрава ръка, сериозни треньори. Винаги рибата се вмирисва от главата. Всичко се решава от ръководството – то определя и треньорите. И ако ние вземаме правилните решения за треньорите ще имаме и добри резултати! Разбира се Управителния съвет се състои от девет човека, които имат мнение. Аз имам най-малко, защото не познавам треньорите, състезателите и децата. Имам мнения в организацията и финансите – нещата, които познавам от работата си. Затова има и частни отбори, които споменах – там решенията са еднолични. При нас те се вземат по-трудно, което е нормално, защото ние сме деветима души със собствени виждания. Но господин Цветанов има пълен картбланш от наша страна, въпреки че и на него му идва в повече, защото има собствен бизнес. Надявам се с общи усилия да се подобрят нещата. Първата цел е да не отпаднем, защото това ще е тотален срам за всички нас! Второто е, да се опитаме да направим едно ядро от наши млади футболисти, които да попълват мъжкия отбор. Свищовлии искат като отидат на стадиона да гледат своите деца, внуци и комшии…

 

Админ